Астри /Богородички/

Към сем. Астерацеа се отнасят два основни рода - едногодишни видове от род Калистефус и многогодишни от род Астер. Род Калистефус произхожда от Китай и Япония, латинското му име означава хубост /кялос/ и венче /стефос/. В началото на XVIII в. астрите се смятали за едни от най-красивите едногодишни цветя. Първите сортове с кичести цветове се появили във Франция, откъдето били пренесени в Англия. Най-широко се разпространяват астрите в началото на XIX в, когато версайският градинар Трюфо създал сортове с кичести божуровидни съцветия. По-късно е създадена групата "щраусови пера", която за първи път се споменава през 1807 г. През 1834 г. във Франция се появяват нискостъблените форми, които бързо стават модерни и се пренасят в Германия. По-късно селекцията се насочва към създаване на високостъблени сортове. Астрите имат силно разклоняваща се коренова система. Основната й маса е разположена на 15-20 см дълбочина. Повредените при разсаждането коренчета бързо се възстановяват. Затова растенията успешно може да се разсаждат и във фаза на по-напреднало развитие. Много често астрите са нападани от листни въшки. Отначало те се развиват в основата на най-младите листа, затова трудно се забелязват. По-късно листата се накъдрят, което затруднява растежа. Листните въшки пренасят вирусни болести, затова при появата им трябва да се пръска с тиофосфорни препарати. Пръскането приключва до началото на цъфтежа, за да не се отравят полезните насекоми опрашители. Астрите започват да цъфтят, когато температурата достигне 20° С и слънцето грее 14-15 часа. Род Астер включва над 200 вида многогодишни астри, разпространени предимно в Северна Америка, Европа, Азия и Африка. Стъблата са изправени, високи от 0,40 до 1,5 м, богато облистени с елипсовидно удължени, леко назъбени листа. По срока на цъфтежа видовете се делят на ранни - цъфтящи в края на май - началото на юни, средно ранни - през юни - август и късни -в края на август - началото на септември.

Размножаване

Късно цъфтящите видове се разделят през пролетта, а останалите може да се разделят както през пролетта, така и през есента. На всеки дял от коренището трябва да има поне 2-3 пъпки. Ниските сортове се засаждат на растояния 20 х 30 см, а високите - на 50 х 60 см. Почвата около новото растение се притъпква и се полива обилно. За няколко години се развиват много издънки и се образува нова плътна туфа. От ниските форми се създават чудесни бордюри. На фона на зелена площ отлично въздействат по няколко асиметрично разположени групи от високите форми. В малката градина или във вилното място трябва да се засаждат по края, за да не скриват от погледа по-дребните видове цветя. Може да се използват за рязан цвят. Във вази цветовете се запазват свежи около две седмици.

Болести при астрите

Жълтеница - Проявява се в интензивно жълто оцветяване на листната петура, което започва откъм връхната й част и се разширява надолу. Цветовете остават по-дребни. За да се премахне жълтеницата болните растения се унищожават.

Чернилка - Гъбна болест, широко разпространена у нас. Гъбата напада както младите, така и възрастните растения. Стъблото почернява силно от основата нагоре на височина 10-15 см. Цветовете и листата увяхват внезапно, без да променят цвета си, и загиват. Благоприятни условия за развитието на чернилката са топлото и влажно време, излишната почвена влажност, лошата агротехника и др. За да се пребори тази болест болните растения се изскубват, а мястото около тях се залива с разтвор от 1:50 40%-ов формалин. Здравите растения се пръскат в основата с един от следните препарати: ридомил плюс 48 ВП - 0,25%, ридомил цинеб 72 ВП - 0,25% или с медсъдържащ фунгицид - 1%-ов бордолезов разтвор или купроцин 0,4% и др.

Листни петна - Причиняват се от гъба. Проявяват се по листата между нерватурата като дребни, червеникавокафяви петна с неправилна форма. За предотвратяване е необходимо всички растителни остатъци след изрязване на цветовете или обиране на семената се унищожават. Мястото се сменя. Предпазно се пръска с 0,5%-ова суспензия от купроцин или с 1 %-ов бордолезов разтвор.

Ръжда - Причинителите на ръждата са гъбите. Те нападат стъблата и листата, по които се образуват червенокафяви купчинки от спори, затрудняващи асимилацията и довеждащи до изоставане на развитието. Добри условия за развитието им са хладното и дъждовно време. Частите, поразени от ръждата се откъсват и се изгарят през време на цялата вегетация. При появата на болестта надземната част не трябва да се мокри.