Wednesday, April 23, 2008

Розата - царицата на цветята

История и легенди за възникването на розата

Сведения за розата, първоначално се среща в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвала розата. Дори е съществувал следния закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози се украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси... В индийските митове пък се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Пазителят на Вселената Вишну, когато видял пленителната красавица я събудил с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена. От думите на персийските поети, става ясно, че тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата роза с нейните остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, според персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък... Благоговението и любовта на персите възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Магомет при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава пречистваща сила се приписва и на розовата вода. Султан Саладин, когато отново отнел от християните мечета на Омар през 1189 г. не стъпил в нея преди да измие целия й под, стените и дори скалата, на която е построена, с розова вода.
По същия начин постъпил и Магомет ІІ с храма "Св. София" след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова вода.
В Гърция - центъра на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според думите им розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето. Боговете, като видяли върху богинята на любовта цвете, което по прелест не й отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие. На розата той дарил прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някой от боговете попречила за това... Розата оставала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката й. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени...
От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката, смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства... Някои патриции заповядвали да покриват дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали с галерите. На едно от пиршествата гостите били засипани с такова множество падащи от тавана листенца, че (за велико удоволствие на жестокия управник) много от гостите се задушили... Всички улици на Рим били така пропити с аромата на рози, че на човек, който не е привикнал с нея, му ставало лошо. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози. Имало дори специална професия - жени, които сплитали розови венци.В Западна Европа отношението на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила техните предубеждения. Минало няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили за райско цвете. В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях и израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв. В католическите легенди розата често е небесна защитница на добрите дела.
От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати личности със "ЗЛАТНА РОЗА", обсипана със скъпоценни камъни. Розата е много оригинална награда. Стъблото й е от чисто злато и има дължина почти 4 фута. Цветът е едър, изработен е от отделни листенца, върху които се гравират имената на папата и на наградената добродетелна личност. Листенцата са украсени с множество миниатюрни брилянти, изобразяващи небесната роса. Такава Златна роза са получили: през 1160 г. Людовик Младши от папа Александър ІІІ за почитта, която оказал на папата при пътуването му през Франция; Йоана Сицилийска от папа Урбан V, за това че избавила Италия от унгарците; Фридрих Саксонски, германският император Хенрих ІІІ, мексиканската императрица Шарлота, испанската кралица Изабела...
От всички християнски държави с най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празнични дни. През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести.
В историята на Англия отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър. Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата между ХенрихЛанкастър и Едуард Йорк за правото над английския престол, носи названието война на алената и бялата рози. След тази печална слава в Англия, царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьорите, които според заповедите на Елизабет били допускани в театрите и в обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза. Скоро след това розата станала задължителна принадлежност към костюма. Носели и зад ухото. И колкото по-едър бил цветът, толкова това било по-изискано и модно. Скоро и самата Елизабет започнала да се появява с роза. Има дори монети, на които кралицата е изобразена с роза.
В Германия историята на розата е малко по-друга. Розата, като цвят на шипковия храст, била известна още в езическите времена. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било разрешено само в петък - денят, посветен на богинята на небето. Розовият венец в древногерманските предания е още и призив за двубой, но и награда за рицаря от дамата на сърцето му или най-накрая - знак, че любовта на рицаря е забелязана. В християнските времена започнали да смятат белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова през средните векове смятали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви. Крал Фридрих Вилхелм ІІІ страстно обичал рози и сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите, който нарекъл "Паунов остров". На острова били събрана колекция от всички съществуващи тогава сортове рози. Бъдещата руска императрица принцеса Шарлота, както и нейният баща, била голяма любителка на розите. Особено обичала белите рози, заради което в семеен кръг я наричали "Бялото цвете". И ето през 1829 година в чест на годежа си с император Николай Павлович принцесата организирала празник на розите на този "Паунов остров". От всички краища на страната били докарани хиляди бели рози. С тях украсили всички знамена, върху главите на всички поканени дами имало венец от бели рози, всички стълби били украсени и обсипани с бели розови листенца. Самата Шарлота седяла под златен, украсен със скъпоценни камъни балдахин, облечена като бяла роза. За спомен от този празник всяка от присъстващите дами получила от бъдещата императрица сребърна роза, върху листенцата на която били изрязани годината и датата на този празник.
В Русия розата пристигнала за първи път през ХVІ век и дълго време била достояние само на царския двор и някои приближени сановници. Народът не я познавал. И все пак? Откъде тогава идва популярната фамилия Розанов? Известният велможа и първи руски канцлер Гаврил Головкин бил страстен градинар - особено обичал рози. В своето имение в Подмосковието направил великолепен парк с рози, за които се грижел специално доведен от Англия градинар. Нито един англичанин не би се справил с цялата градина и затова му дали за помощници крепостни руски селяни. Един от тях толкова бързо се научил да се грижи за розите, че дори надминал своя учител - англичанина. За благодарност графът освободил него и цялото му семейство и му заповядал да се нарече с фамилията Розанов. Оттук и тръгнала фамилията по Русия.
Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.

Розата влияе на атмосферата в нашия дом

Царицата на цветята - розата, е най-яркият представител на зодиакалния знак Лъв. Под този знак розата е преди всичко заради великолепните си цветове и любовта си към ярката светлина. В миниатюрните стайни рози стихията на огъня е и в цветовете, които управлява Слънцето, и в острите бодли, които управлява Марс. Розата има силен, мъжки характер. Огънят, мъжкото начало в астрологията е преди всичко активност. Една роза в къщи е безшумен двигател, зареждащ атмосферата около себе си с действена енергия. Добре е да има роза там, където живеят хора вяли, пасивни, мечтаещи повече за почивка, които по всякакъв начин се стремят да избягат от всяка работа. Розата впива в себе си вялата енергия на леността и я превръща в съзидателна. В дом, където расте роза, самата атмосфера заставя хората да станат от дивана и да правят нещо. В бодливите стъбла на розата се съединяват Сатурн и Марс. Сатурн управлява стъблата на всички растения, а Марс живее в бодлите. Сатурн е планета - дикататор, законодател, а Марс е агресор. Розата е полезна там, където хората се опитват да установят насила свои закони, където желанието на един от семейството да заповядва в дома предизвиква кавги, бурни скандали. Ако в дома ви живеят или често пребивават хора, които искат да подчинят всички, посадете миниатюрен сорт роза в саксия. Това очарователно растение с мъжки характер ще неутрализира енергията на агресивния диктатор, бликаща от човека в околната атмосфера. Розата няма да позволи на тази енергия да стане причина за внезапни болки или влошаване на самочувствието на всички останали в дома.
Розата влияе върху емоционалното ни състояние
От всички растения на Лъва розата е най-добрият вдъхновител. Нейният огнен характер стимулира творческото начало в хората, подтиква ги към нови търсения в обикновените неща. Под финото влияние на розата човек може да промени отношението си към всекидневните грижи, може да се появи желание да върши обикновените неща по нов начин. С розата животът става по-интересен, по-разнообразен. Добре е да я имат всички, които се чувстват неудовлетворени от свършеното през деня или смятат, че нещо не им достига Розата може да бъде и отличен помощник на онзи, който желае да стане по-силен и волеви човек. Розата ще помогне на мъжа да стане истински мъж, а на жената - да стане по-независима. В най-голяма степен обаче такива свойства имат червените рози. В жълтите рози преобладава слънцето. В астрологията Слънцето се свързва с организаторските способнисти, затова жълтооките рози са добри помощници за хора на ръководни постове, хора - организатори. Жълтите рози са подходящи и за хора, неподредени, на които им е трудно да спазват определен режим, често закъсняват и забравят онова, което са искали да направят. Розите с бели цветове са изпълнени с безупречно чиста енергия. Подходящи са за онези хора, които нарушават основните закони на зодиакалния знак Лъв - егоизмът им преобладава над благородството, чужда им е или не виждат смисъл в творческата работа и не познават вдъхновението. Белите рози пробуждат най-добрите качества на Лъва: снизходителност, благородство, любов, стремеж към творчество.
Розата влияе на здравето ни
Както повечето растения, отнасящи се към знака на Лъва, розата влияе на органа, който той управлява - сърцето. Благодарение на своя огнен, силен характер, розата стимулира сърдечната дейност. Затова е хубаво да има рози в дом, където живеят хора с болно сърце и хипотоници.
През 1870-1875 г. на европейския пазар се продава около 1650 кг розово масло. От тях 850 кг - повече от половината е от Казанлъшката долина, не напразно наричана Долина на розите. До 1890 г. маслото се е теглило в мускали (в оригинал - мискал) - староарабска мярка за вместимост на розово масло, която тежи 4,810 г., след това статистиката се отбелязва в килограми. Истинското розово масло стои на кристалчета. То кристализира при 18-22°С.

Технология на засаждане

Преди засаждане корените на розите се потапят за 24 часа във вода. Стеблата се изрязват с ножица на височина 15 см. Върховете на корените се подрязват. Растенията се поставят в предварително изкопана яма. Корените се закриват с пръст в изправено положение и се уплътняват добре. Полива се обилно с вода. При есенно засаждане стеблата се покриват с рохка пръст.

Отглеждане

Когато се избира мястото за засаждане на розите, трябва да се има предвид, че те се нуждаят от поне 6 часа слънчева светлина на ден.
Трябва да се избягва по листата на цветята да попадне вода. Но ако това се случи, по тях може да се появят тъмни петна и като цяло растението заболява. Винаги трябва да се поливат розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре да се полива обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако се случи преполиване, те ще изсъхнат. Полива се рано сутрин или привечер.
Засаждането трябва да започне веднага след като земята се поотпусне през пролетта, като се обърне пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да се направи почвата по – рохкава, е необходимо да се добави торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.
За да бъдат здрави розите, е необходимо често да ги почистват от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да се премахнат тъмните петна, се разтваря 1 с. л. готварска сода и 1 с. л. течен сапун в 4 – 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес. При подрязването се отрязва клончето малко над най – горната пъпка. Използва се остър нож или градинарска ножица. Подрязването не трябва да се осъществява през есента. За да се насърчи растежа е необходимо да се отрязват издънките над разклонението, от което излизат пъпките.


Болести при розата

Тези красиви растения страдат от доста болести, които често може да създадат неприятности на градинарите. Розите се нуждаят от постоянно и балансирано торене, при липса на което често се получават хлорози. Цветовете могат да издребнеят, както и да се образуват по-малко количества от тях. Най-често срещаните болести са: Ръжда по розата - върху младите леторасти и листата се появяват оранжево-черни петънца с множество черни брадавички. По-късно тези петна се разширяват. Впоследствие горната страна на листата се покрива с множество хлоротични жълти петна. Растежът на храстите силно намалява, което предизвиква оскъден цъфтеж през следващата година. Причинител е гъбата Phragmidium mucronatum. Лечение: За да се опазят розите от ръжда е необходимо да се засаждат на проветриво място. Освен това е задължително изпадалите листа да се събират и унищожават извън градината. През есента и зимата растенията да бъдат третирани с еднопроцентов бордолезов разтвор. Първите заразени клонки могат да бъдат отстранени, а при системно нападение се препоръчва третиране с Пероцин 47 Б, Байлетон 25 ВП, Байкор 25 ВП, Систан 12 Е и др.; Брашнеста мана - Тя се изразява в появата на бял налеп върху всички надземни части на растението. Нападнатите листа и органи се деформират, изсъхват и опадат. Нападнатите храсти спират растежа си, отслабват бързо и това може да бъде причина за измръзването им през зимата. Причинител е гъбата Sphaerotheca pannosa. Болестта се проявява най-силно при обилно азотно торене или при засушаване, затова трябва да се съблюдава балансирано торене и нормално овлажняване на растенията. При появата на болестта се препоръчва отстраняване на първите нападнати клонки, след което може да се третира с фунгициди през 10-20 дни, като препоръчителни препарати може да се посочат: Байкор 300 ЕС, Байлетон 25 ВП, Байфидан 250 С, Бенлейд 50 ВП; Сиво гниене по розата - Тя се появява върху бутоните и цветовете. Върху нападнатите участъци се появява кафяво напетняване. Обикновено болестта се наблюдава при преовлажняване. За да се избегне болестта е необходимо да се предпазва розата от преполиване. За лечение може да се използва Бенлейд 50 ВП, Топсин М 70 ВП. Други срещани болести при розата са следните: Пръстеновидни петна /вирусно заболяване, при появата на което цветето трябва да се унищожи/; Бактериален рак - тази болест се проявява при дълго отглеждане на растението на едно и също място или при засаждане след овощки и лозя; Розовият агриуд - причинява специфични подутини по клоните, в които се развиват неговите лаври. За лечение се препоръчва отстраняване на болните клонки и тяхното изгаряне за унищожаване на зимуващите в тях агриуси.

Розата - царско лекарство

Розите са красиви и ароматни, но и целебни. Когато изсъхнат във вазата, не трябва да се изхвърлят, защото с тях може да се направи ценно лекарство. Цветовете на розата са богати на етерично/розово/ масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах. Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма. Помагат и при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие. Различно обагрените рози помагат при различни болести.

Белите розови цветове съдържат смолисти и слузни вещества с пургативно действие и се използват като ефикасно средство без нежелани последствия при хроничен запек. Помагат, стрити на прах, но един приятен начин за приемането им е под формата на сладко. Прах от бели розови листа гони глистите и акарите. Конкретът от бели рози потиска гнойните бактерии, поради което ускорява трудно заздравяващи рани, изгаряния, язви и др.


Червените цветове имат затягащо действие, помагат при стомашно-чревни възпаления и диарии. Добро лекарство са при ангини, възпаления на венците и пародонтозата. Приготвя се запарка от свежи или стрити сухи цветове - 2 с.л. цвят лъжици цвят киснат 1 час в 1 ч.ч. вода. Според случая тази доза се изпива на части за 1 ден или с нея се жабурка възпаленото място в устата. Розовият конкрет от червената маслодайна роза се получава под формата на 1% паста "Розолин", която има същото кожно антисептично и заздравяващо действие като при белите рози. Широко фармакологично действие има розовото масло - при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците, след операция на жлъчния мехур. Лечението се извършва с разработения на основата на розовото масло български препарат "Розонол" - задължително по лекарско предписание, тъй като има ред противопоказания.

Рецепта за лечение при възпаление на венци - Равни количества от невен, роза, градински чай, смрадлика, дъб, лайка. В 400 мл кипяща вода се поставя 1 с.л. от сместа. Вари се 5 минути, кисне 2 часа и се прецежда. С отварата се правят жабурения и гаргари 5 пъти дневно през 3 часа. Лечението продължава 7 дни след изчезване на болестните признаци.

Рецепта за лечение на хемероиди - Равни количества от глухарче, водно пиперче, кисел трън, дилянка, роза, бял равнец, овчарска торбичка, бял хмел, бор и зърнастец. В 600 мл кипяща вода се поставят 2 с.л. от сместа. Вари се 1 минута. Кисне 1 час и се прецежда. От отварата се приема 6 пъти дневно по 80 мл 15 мин преди ядене и 30 минути след ядене.

Розата се отнася за хората, родени на 9, 18, 27 число от месеца.

Това са хора романтични, храбри и благородни, които често пъти са склонни да живеят не своя собствен, а изключително обществен живот. Те поставят пред себе си високи цели в най-различни области и преодолявайки трудности, неподвластни на други, нерядко постигат своето. Благодарение на уроците, които им преподава животът, те стават силни личности. Заради любимия човек, са готови да преминат през "огън, вода и медни тръби". За да успеят в живота, те трябва да се научат на търпение и да разберат, че е невъзможно да се обхване необятното, понеже дори и те си имат своя предел.



Първия Български Бутон за споделяне

2 коментара:

v80 said...

Страхотна статия. Много неща научих от нея. Всичко в нея е страхотно, но подробната история на розата е просто превъвъзходна. Благодаря на писателя, който я е написал.

v80 said...
This comment has been removed by the author.