Растение с европейски произход. Носи името на италианския лекар и ботаник Пиетро Матиолус.
На пръв поглед е селско цвете, но който е помирисал аромата му, не може да го забрави.
Стъблото му е от 20 до 80 см. Тревисто или вдървесинено при многогодишните видове. Листата са ланцетни, удължени, голи или с власинки. Разположени са последователно. Палитрите на тонове на кичестите и простите цветове е лимонено жълто, златисто, оранжево, кадифено, червено, кафяво, виолетово до почти черно-кафяво. Цъфтежът е от април до юни, но е обилен.
Размножават се от семена. Едногодишните в зависимост от времето, в което искаме да цъфтят, се засяват 70-80 дни преди това. Засяват се в парник. Имат слабо разклонена коренова система и затова не се препоръчва да се пикират, а само се проскубват. Може да се засяват в саксийки с по няколко семки. На постоянно място се засаждат на разстояние 20-30 см, а едрите на 40-50 см.
Многогодишните се засяват през ляото - юни, юли. Може директно, като излишните се проскубват или в саксийки и се засаждат на постоянно място есента. Цъфтежът е през април следващата година.
Предпочитат слънчеви места с богата и отцедлива почва. Торят се за по-добро развитие и цъфтеж. Много добре се отразява органичното торене (с прегорял оборски тор).
Страда от мана и кореново гниене. Напада се от листни въшки.
Засажда се самостоятелно за цветни петна или в групи с други пролетни цветя.
Семемната са му отровни.
На пръв поглед е селско цвете, но който е помирисал аромата му, не може да го забрави.
Стъблото му е от 20 до 80 см. Тревисто или вдървесинено при многогодишните видове. Листата са ланцетни, удължени, голи или с власинки. Разположени са последователно. Палитрите на тонове на кичестите и простите цветове е лимонено жълто, златисто, оранжево, кадифено, червено, кафяво, виолетово до почти черно-кафяво. Цъфтежът е от април до юни, но е обилен.
Размножават се от семена. Едногодишните в зависимост от времето, в което искаме да цъфтят, се засяват 70-80 дни преди това. Засяват се в парник. Имат слабо разклонена коренова система и затова не се препоръчва да се пикират, а само се проскубват. Може да се засяват в саксийки с по няколко семки. На постоянно място се засаждат на разстояние 20-30 см, а едрите на 40-50 см.
Многогодишните се засяват през ляото - юни, юли. Може директно, като излишните се проскубват или в саксийки и се засаждат на постоянно място есента. Цъфтежът е през април следващата година.
Предпочитат слънчеви места с богата и отцедлива почва. Торят се за по-добро развитие и цъфтеж. Много добре се отразява органичното торене (с прегорял оборски тор).
Страда от мана и кореново гниене. Напада се от листни въшки.
Засажда се самостоятелно за цветни петна или в групи с други пролетни цветя.
Семемната са му отровни.
1 коментара:
Много хубаво цвете! Благодаря за съветите!
Post a Comment