Легенда за зюмбюла
Според древногръцката легенда Хиацинт, синът на спартанския цар Амикъл и на музата на историята и епоса Клио, бил любимец на бога на слънцето Аполон. Те прекарвали заедно много време и богът учил юношата Хиацинт на всичко, което знаел и можел. Но Зефир, богът на вятъра, също обикнал юношата. Затова, когато един ден Аполон обучавал любимеца си да хвърля диск, Зефир от ревност обърнал обратно хвърления диск и смъртоносно ранил Хиацинт. Аполон се опитал да съживи своя любимец със своите лъчи но не успял. Мъката му нямала граници. Дори бил готов да пожертва безсмъртието си, но и това не помогнало. За да увековечи тяхната дружба, Аполон насочил лъчите си върху капките кръв и те се превърнали в благоуханно цвете. Това цвете е зюмбюлът.
Какво представлява зюмбюлът?
Луковиците на зюмбюла имат конусовидна до овална форма. Те са обвити с тънка, почти прозрачна кремава или лилава обвивка. Под нея плътно са наредени една до друга люспите, богати с хранителни вещества. В центъра на дъното се намира пъпката на възобновяване, съставена от два основни листа, покриващи зачатъците на зелените листа и на цветоносното стъбло. Всяка година се образува нова пъпка. Зачатъците на цветоносното стъбло излизат на повърхността на почвата, но основата им се удебелява. Така те се превръщат в нови, които всяка година отдават хранителните си вещества на растенията и загиват, луковиците на зюмбюла губят изцяло хранителните си съставки само когато са най-външни. Тогава те се превръщат в обвивни и накрая загиват.
Отглеждане на зюмбюла
Правилното отглеждане на зюмбюла изисква местата, където ще се засадят да са добре огрявани от слънцето, а почвата да е лека и дренирана. Тъй като луковиците нямат плътна обвивка, защитата им е слаба и застояването на излишната вода води до тяхното загиване. Зюмбюлите реагират добре на подхранване през пролетта.
Изваждането на луковиците е подходящо, когато листата пожълтеят, но все още са меки. В зависимост от надморската височина на района, периодът съвпада с края на май - началото на юни. С настъпването на относителния покой, луковиците стават чувствителни към влагата и забавянето на изваждането им - особено в дъждовно време, може да доведе до тяхното загиване. Когато се изваждат е необходимо много да се внимава, тъй като те не трябва да бъдат наранени. След като се извадят, трябва да се почистят добре и след това да се изсушат. Затова се нареждат на тънък пласт в касетка. Поставят се на сенчесто проветриво място под навес.
0 коментара:
Post a Comment