ЛЕГЕНДА ЗА ЛАЛЕТО, ЗЮМБЮЛА, КАРАМФИЛА, РОЗАТА И КАКТУСА

Легенда за лалето

Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълга време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие.

Легенда за зюмбюла

През ранна пролет, когато снегът все още не се е разтопил, на повърхността на земята се появяват стъблата на зюмбюла. Сините, белите или розовите съцветия били известни на човека още преди 2-3 хиляди години. В древна Гърция зюмбюлът наричали цвете на тъгата. Според преданието зюмбюлът носи названието на равния по красота на боговете момък Хиацинт. Заедно с бог Аполон двамата другари безгрижно ловували и спортували. Веднъж по време на състезание по хвърляне на диск Хиацинт бил смъртно ранен. Юношата с всяка измината минута побледнявал, очите му потъмнявали. Главата като венче на полски цветец клюмвала все по-ниско и по-ниско. Аполон здраво държал в ръцете си умиращия Хиацинт, а сълзите му падали върху окървавените къдрици. Разделяйки се със своя другар, той тихо прошепнал: "Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинт! Нека споменът за тебе остане вечно в душите на хората!". След смъртта на юношата от кръвта му израснало прекрасно цвете. То и до днес краси нашите градини

Легенда за карамфила

В епоса на много страни се говори за цветето на боговете - карамфила. Поверието разказва, че червените цветове предпазвали хората от беди и неприятности. В една древногръцка легенда карамфилът се смята за част от човека. Веднъж богинята Артемида тръгнала на лов. Цял ден бродила из горите, но не срещнала никакъв дивеч. Разярена, тя си тръгнала с празни ръце. По пътя видяла пастирче, което свирело на кавал. Артемида го набила, защото песента му прогонила зверовете. Детето, огорчено от несправедливото наказание, заплакало с кървави сълзи. От тях поникнали червени цветове. Това били първите карамфили. По-късно те стават символ на доброто и справедливостта, на революцията, на борбата за свобода.

Легенда за розата

Според дреногръцкия епос Афродита, след като разбрала, че Адонис, нейният любим по време на лов умрял от страшна рана, тръгнала да търси тялото му. Острите камъни и бодли се забивали в краката й. От нейните капки кръв върху земята израснали великолепни рози. В древноиндийската легенда се съобщава, че богинята на красотата Лакшми се е родила от пъпката на алената роза.

Легенда за кактуса

С розата е свързана и приказката за бодливия кактус. Веднъж в незнайна страна се събрали много, много цветя. Кралицата на това царство - розата, била в центъра на вниманието. Свит в ъгъла, безмълвно й се възхищавал и невзрачният кактус. Той бил грозен и към него като отровни змии летели насмешки. Кактусът спокойно ги понасял. Но една нощ... Още с настъпването на вечерта в тъмния ъгъл се появило малко, светло петънце. Постепенно то пораснало и привлякло вниманието на всички цветя. Пред тях бавно се разтворил цвят с неописуема красота, съчетание от лунна светлина и нежни багри. Всички застинали в безмълвно възхищение. Но на разсъмване там, където стоял прекрасният цвят, слънчев лъч отново осветил само безмълвното тяло на притиснатия в ъгъла кактус. Зашушукали изненадани цветята. Откъде би могло да се види чудото, видяно от тях? "От кактуса?" - казали плахо някои. "Не, това е невъзможно" - възкликнали почти всички. "И все пак това е той!" - засмяла се с възхита розата. По тялото на кактуса се търкулили няколко капчици роса. Той не могъл да задържи сълзите си на признателност кам розата. Тя - кралицата на цветята - единствена оценила красотата му.