Грижи за цветята през януари

В цветната градина на двора трябва да се почиства веднага снегът от пътеки и алеи. Отърсват се и клоните на дърветата и храстите, ако са провиснали под тежестта му, за да не ги счупи. Няма ли снежна покривка, не е излишно да се види и състоянието на направената защита от студа около по-топлолюбивите храсти, предимно розите, и да се възстанови, ако се налага. Студът при липса на сняг е най-опасен. Но грижите за цветята сега са предимно в стаите. Трябва да се задоволяват до възможно най-голяма степен нуждите им от топлина, светлина и влага. Поливайте според нуждите им, проветрявайте и овлажнявайте въздуха, почиствайте праха от листата, за да осигурите по-добър достъп на светлина до тях.

Декоративното зеле - крастота през зимата

Декоративното зеле е из­к­лючител­но кра­си­во рас­те­ние, чиито баг­ри на­по­мнят за майс­тор­с­ки нап­ра­вен бу­кет. Най-ин­те­рес­но­то у н­е­го е, че е ус­тойчиво на студ. С ле­ко­та из­дър­жа зам­ръз­ва­ния до ми­нус 8 гра­ду­са и ко­га­то всички цве­тя са за­гу­би­ли сво­я­та пре­лест, то обаг­ря лис­та­та си.
За гра­ди­на­та си мо­же­те да из­бе­ре­те от ня­кол­ко хиб­ри­да. Мно­го по­пу­ляр­но при офор­мя­не­то на най-раз­лични цвет­ни ле­хи е де­ко­ра­тив­но­то зе­ле с тъм­ни от­те­нъ­ци - от ви­о­ле­то­во до почти чер­но - нап­ри­мер хиб­ри­дът F1 Kamome red. Ка­ди­фе­на­та струк­ту­ра на лис­тата с приг­лу­ше­на ок­рас­ка е иде­а­лен фон за ком­по­зи­ци­и­те от яр­ки цве­то­ве, осо­бе­но на жъл­ти­те и оран­же­ви­те.
Де­ко­ра­тив­ни­те хиб­ри­ди F1 Tokyo (чер­вен) и Osaka (бял) де­мон­с­т­ри­рат наг­лед­но дру­го свойс­т­во, за­ра­ди ко­е­то зе­ле­то е пред­почита­но от ди­зай­не­ри­те - плът­ни­те кочани имат яс­но из­ра­зе­на ге­о­мет­рична фор­ма.
Хиб­ри­дът F1 Red Pigeon не от­с­тъп­ва със сво­я­та яр­ко-ма­ли­но­ва ок­рас­ка ни­то на лет­ни­те, ни­то на зим­ни­те ком­по­зи­ции.
Въз­пол­з­вай­те се от раз­ноц­вет­ни­те дря­но­ви ко­ро­ни
Ед­ва ли има друг храст, кой­то мо­же да се кон­ку­ри­ра в гра­ди­на­та с раз­ноц­вет­на­та ок­рас­ка на дря­на. При бе­лия дрян (Cornus alba, сор­т Sibirica) ко­ра­та е в яр­кочер­вен цвят, а на кор­нус сто­ло­ни­фе­ра (C. Stolonifera, сорт Flaviramea) - в жъл­то-зе­ле­но. Ако си нап­ра­ви­те ком­по­зи­ция от те­зи два храс­та в ле­ха­та, то зим­на­та ви гра­ди­на ня­ма да мо­же да бъ­де за­сенчена от ни­що. С по­мощ­та на те­зи ви­до­ве в лан­д­шаф­та на дво­ра си ще пос­та­ви­те мно­го кра­си­ви ак­цен­ти. За да не се из­с­вет­ли ко­ра­та на храс­ти­те, тряб­ва ре­дов­но да про­реж­да­те ко­ро­на­та им. За та­зи цел мо­же­те да из­ряз­ва­те до ос­но­ва­та им сгъс­тя­ва­щи­те кло­ни.
Вечнозелените растения
Иг­ло­лис­т­ни­те и дру­ги­те вечно­зе­ле­ни рас­те­ния и през зи­ма­та из­па­ря­ват вла­га. Ако почва­та око­ло тях за­съх­не, пос­тъп­ва­не­то на во­да към над­зем­на­та част ще пре­къс­не и рас­те­ни­я­та ще за­вех­нат. За да не се стиг­не до там, по­ли­вай­те рас­те­ни­я­та с топла вода на мал­ки пор­ции, та­ка че да не ос­та­ват лок­вички на по­вър­х­ност­та.
През зи­ма­та ня­кои храс­ти ка­то ски­ми­я­та и ери­ка­та цъф­тят. В дни­те с по­ло­жи­тел­на тем­пе­ра­ту­ра те тряб­ва да се по­леят дос­та­тъчно обил­но. Ако те­зи рас­те­ния са в сак­сии, неп­ре­мен­но ги пос­та­ве­те на под­лож­ки с крачета, та­ка че из­лиш­на­та во­да да из­тича през от­во­ри­те на дъ­но­то.
Мно­го важ­но е да про­ве­ря­ва­те и зим­ни­те ук­ри­тия на рас­те­ни­я­та. Те мо­же да бъ­дат пов­ре­де­ни как­то от вя­тъ­ра, та­ка и от жи­вот­ни­те. След сил­ни­те сне­го­ва­ле­жи почис­т­вай­те клон­ки­те на вечно­зе­ле­ни­те рас­те­ния, за да не се счупят под те­жест­та на мок­рия сняг.
Па­зе­те иг­ло­лис­т­ни­те храс­ти и дър­ве­та от сняг и слънчев при­гор
Про­ве­ре­те със­то­я­ни­е­то на храс­ти­те и дър­ве­та­та - да не е пов­ре­де­на ко­ра­та им от миш­ки и зай­ци. Ако има та­ки­ва пов­ре­ди или пък е въз­мож­но да бъ­дат на­не­се­ни, то при­тъпчете снега око­ло ос­но­ва­та на храс­та или дър­во­то.
Работата не е много, но не е за отлагане
Въз­пол­з­вай­те се от раз­ноц­вет­ни­те дря­но­ви ко­ро­ни
Ед­ва ли има друг храст, кой­то мо­же да се кон­ку­ри­ра в гра­ди­на­та с раз­ноц­вет­на­та ок­рас­ка на дря­на. При бе­лия дрян (Cornus alba, сор­т Sibirica) ко­ра­та е в яр­кочер­вен цвят, а на кор­нус сто­ло­ни­фе­ра (C. Stolonifera, сорт Flaviramea) - в жъл­то-зе­ле­но. Ако си нап­ра­ви­те ком­по­зи­ция от те­зи два храс­та в ле­ха­та, то зим­на­та ви гра­ди­на ня­ма да мо­же да бъ­де за­сенчена от ни­що. С по­мощ­та на те­зи ви­до­ве в лан­д­шаф­та на дво­ра си ще пос­та­ви­те мно­го кра­си­ви ак­цен­ти. За да не се из­с­вет­ли ко­ра­та на храс­ти­те, тряб­ва ре­дов­но да про­реж­да­те ко­ро­на­та им. За та­зи цел мо­же­те да из­ряз­ва­те до ос­но­ва­та им сгъс­тя­ва­щи­те кло­ни.
Ня­кои рас­те­ния в гра­ди­на­та се по­ли­ват и през зи­ма­та
Иг­ло­лис­т­ни­те и дру­ги­те вечно­зе­ле­ни рас­те­ния и през зи­ма­та из­па­ря­ват вла­га. Ако почва­та око­ло тях за­съх­не, пос­тъп­ва­не­то на во­да към над­зем­на­та част ще пре­къс­не и рас­те­ни­я­та ще за­вех­нат. За да не се стиг­не до там, на­пъл­не­те лей­ка­та с топ­ла во­да и по­ли­вай­те рас­те­ни­я­та на мал­ки пор­ции, та­ка че да не ос­та­ват лок­вички на по­вър­х­ност­та.
През зи­ма­та ня­кои храс­ти ка­то ски­ми­я­та и ери­ка­та цъф­тят. В дни­те с по­ло­жи­тел­на тем­пе­ра­ту­ра те тряб­ва да се по­леят дос­та­тъчно обил­но. Ако те­зи рас­те­ния са в сак­сии, неп­ре­мен­но ги пос­та­ве­те на под­лож­ки с крачета, та­ка че из­лиш­на­та во­да да из­тича през от­во­ри­те на дъ­но­то.
Мно­го важ­но е да про­ве­ря­ва­те и зим­ни­те ук­ри­тия на рас­те­ни­я­та. Те мо­же да бъ­дат пов­ре­де­ни как­то от вя­тъ­ра, та­ка и от жи­вот­ни­те. След сил­ни­те сне­го­ва­ле­жи почис­т­вай­те клон­ки­те на вечно­зе­ле­ни­те рас­те­ния, за да не се счупят под те­жест­та на мок­рия сняг.
Па­зе­те иг­ло­лис­т­ни­те храс­ти и дър­ве­та от сняг и слънчев при­гор
Про­ве­ре­те със­то­я­ни­е­то на храс­ти­те и дър­ве­та­та - да не е пов­ре­де­на ко­ра­та им от миш­ки и зай­ци. Ако има та­ки­ва пов­ре­ди или пък е въз­мож­но да бъ­дат на­не­се­ни, то при­тъпчете снега око­ло ос­но­ва­та на храс­та или дър­во­то.
При лип­са на сняг об­вий­те ство­ло­ве­те на дър­ве­тата с ня­ка­къв ма­те­ри­ал: най­лон, ело­ви клон­ки или стар кап­ро­нов чувал, ако не сте нап­ра­ви­ли то­ва през есен­та. Осо­бе­но вни­ма­ние обър­не­те на хвой­но­ви­те рас­те­ния. Хвой­ни­те, ту­я­та и ки­па­ри­си­те с ком­пак­т­ни ко­ро­ни по­ня­ко­га мо­гат да за­гу­бят ня­кой клон под те­жест­та на мок­рия сняг. Та­ка рас­те­ни­я­та сил­но по­ни­жа­ват де­ко­ра­тив­на­та са стой­ност. За да не се случи то­ва, вни­ма­тел­но ги за­вър­же­те с въ­жен­це или ка­нап, а още по-доб­ре е, ако из­пол­з­ва­те бял не­тъ­кан покри­вен ма­те­ри­ал. Та­ко­ва ук­ри­тие ще ви по­мог­не да пред­па­зи­те хвой­но­ви­те и от дру­га бе­да - слънчеви­те из­га­ря­ния. През вто­ра­та по­ло­ви­на на зи­ма­та слън­це­то за­почва да при­пича все по-сил­но и та­ка наг­ря­ва и из­су­ша­ва тъм­ни­те иг­лички на те­зи рас­те­ния, ко­и­то из­пък­ват на фо­на на бе­лия сняг. Ако обаче не нап­ра­ви­те то­ва, то през про­лет­та ще ви­ди­те как хвой­но­ви­те за­почват да гу­бят иг­лички­те си и да из­съх­ват клон­ки­те им.
Необходима проверка
Важ­но през яну­а­ри е да про­ве­ри­те и как­во е със­то­я­ни­е­то на клу­бе­ни­те на гер­ги­ни­те, клу­бе­но­лу­ко­ви­ци­те на гла­ди­о­ли­те, мон­т­б­ре­ци­я­та, ко­ре­ни­ща­та на ка­ни­те. Тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха в мяс­то­то на съх­ра­не­ние е же­ла­тел­но да бъ­де под­дър­жа­на меж­ду 6 и 8 гра­ду­са или по­не в близ­ки до те­зи стой­нос­ти, а влаж­ност­та на въз­ду­ха да е 75-80 на сто. По­не вед­нъж в ме­се­ца тряб­ва вни­ма­тел­но да прег­леж­да­те по­са­дъчния ма­те­ри­ал. Ако клу­бе­ни­те и ко­ре­ни­ща­та са здра­ви, су­хи, имат нор­мал­на за вида ок­рас­ка, без ви­ди­ми приз­на­ци на бо­лес­ти, значи матери­а­лът се съх­ра­ня­ва пра­вил­но. В случай че за­бе­ле­жи­те за­вях­ва­не, пос­та­ве­те ги в ле­ко вла­жен пя­сък или дър­вес­ни стър­го­ти­ни. При по­явата на пле­се­ни и приз­на­ци на дру­ги бо­лес­ти под­су­ше­те и на­пуд­ре­те с фун­ги­цид. Ако на клу­бе­но­лу­ко­ви­ци­те на гла­ди­о­ли­те са се по­я­ви­ли пет­на от су­хо гни­е­не, тряб­ва да пре­мах­не­те по­ра­зе­ния учас­тък и да го под­су­шите. При преж­дев­ре­мен­но про­рас­т­ва­не на пъп­ки­те пре­мес­те­те клу­бе­но­лу­ко­ви­ци­те на по-прох­лад­но мяс­то.
Засяване на някои семена
За­сей­те се­ме­на­та на муш­ка­то­то, бе­го­ни­я­та, ци­ганчето и гра­дин­с­кия чай. Те се нуж­да­ят от око­ло 6 ме­се­ца, за да по­ник­нат и да се раз­вият. Рас­те­ни­я­та от яну­ар­с­кия по­сев ще цъф­нат в сре­да­та на ля­то­то. През яну­а­ри дни­те са къ­си и чес­то мрачни. Свет­ли­на­та на пер­ва­за на про­зо­ре­ца ня­ма да им е дос­та­тъчна. Мла­ди­те рас­те­ния ще се из­дъл­жат, а ис­тин­с­ки­те лис­та ще се по­я­вят със за­къс­не­ние на из­тъ­не­но­то стъб­ло. За­то­ва по­севи­те през зим­ни­те и ран­ни­те про­лет­ни дни тряб­ва да се ос­ве­тя­ват. Из­пол­з­вай­те за та­зи цел лу­ми­нес­цен­т­ни лам­пи. За раз­са­да е оп­ти­ма­лен 12-часов ден.
В края на ме­се­ца за­сей­те се­ме­на­та на ка­рамфи­ла Ша­бо. За та­зи цел из­пол­з­вай­те гли­не­ни, плас­т­ма­со­ви или емай­ли­ра­ни съ­дове, дър­ве­ни сан­дъчета, дъл­бо­ки не по-мал­ко от 6 см. Те тряб­ва пред­ва­ри­тел­но да се де­зин­фек­ци­рат с ки­пя­ща во­да.
Един ден пре­ди за­ся­ва­не­то на­пъл­не­те съ­до­ве­те с почва, ко­я­то е под­гот­ве­на още през есен­та, ле­ко я при­тъпчете и я по­лей­те, та­ка че да бъ­де влаж­на, но не мок­ра. От­го­ре на­си­пе­те око­ло по­ло­вин сантиметър про­мит пя­сък. Той тряб­ва да се нав­лаж­ни от почва­та, но ако ос­та­не сух, нав­лаж­не­те го с помощ­та на пул­ве­ри­за­тор.
Пос­та­ве­те се­ме­на­та в браз­дички с дъл­бочина 3 мм, раз­по­ло­же­ни през 2-3 см. За стан­дар­т­но сан­дъче (50 х 35 см) са ви нуж­ни око­ло 2 г се­ме­на от ка­рам­фи­ла Ша­бо. По­си­пе­те по­се­ва с пясък, напръс­кай­те го с пулве­ри­за­тор, пок­рий­те го с хар­тия и го пос­та­ве­те на мяс­то, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха не пре­ви­ша­ва 18 гра­ду­са.
До по­я­вя­ва­не­то на по­ници­те не тряб­ва да се до­пус­ка засъх­ва­не на суб­с­т­ра­та. При по­ник­ва­не­то на мла­ди­те рас­те­ния сан­дъчета­та с по­се­ва тряб­ва да се пос­та­вят до про­зо­ре­ца. По­ли­вай­те са­мо при из­съх­ва­не­то на гор­ния слой пя­сък, же­ла­телно е сут­рин в слънчеви дни.
Проверка на къл­ня­е­мост­та на се­ме­на­та
Про­ве­ре­те къл­ня­е­мост­та на се­ме­на­та, ко­и­то съх­ра­ня­ва­те. Извес­т­но е, че цве­тя­та за­паз­ват къл­ня­е­мост­та си в оп­ре­де­лен срок.
1-2 го­ди­ни - ка­лис­те­фус, та­ге­тес, не­вен
3-4 го­ди­ни - аге­ра­тум, ка­рам­фил, хри­зан­те­ма, не­ме­зия, пен­с­те­мон, ла­ва­те­ра, мак, ешол­ция
4-5 го­ди­ни - пе­ту­ния, ни­рем­бер­гия, ши­зан­тус
5 го­ди­ни - аро­ма­тен грах, лу­пи­на
6 го­ди­ни - ци­ганче, ло­бу­ла­рия, ама­рант, це­ло­зия.
Се­ме­нат­га на мно­го мно­го­го­диш­ни цвет­ни кул­ту­ри се нуж­да­ят от стра­ти­фи­ка­ция. За­сей­те ги в сан­дъчета и ги пос­та­ве­те в гра­ди­на­та до про­ле­та, ка­то пок­ри­е­те съ­да с чер­но фо­лио и го по­си­пе­те със сняг. През про­ле­та при по­я­ва­та на къл­но­ве­те мах­не­те фо­ли­о­то. То­ва тряб­ва да се нап­ра­ви със се­ме­на­та на ас­т­ран­ци­я­та, еран­ти­са, вет­ро­го­на, тин­тя­ва­та, ара­ли­я­та и др.
Съвети
1.През зи­ма­та ре­дов­но про­ве­ря­вай­те със­то­я­ни­е­то на опо­ри­те на ли­а­ни­те. Ако има­те въз­мож­ност, вне­се­те ги в ра­бо­тил­ни­ца­та и под­но­ве­те бо­я­та им или ла­ко­во­то пок­ри­тие.

2.Ако вре­ме­то поз­во­ля­ва, влез­те в гра­ди­на­та. Прове­ре­те да­ли са доб­ре ук­ри­ти под сняг мно­го­го­диш­ни­те цве­тя, ро­зите, хор­тен­зиите, ро­до­ден­д­ро­ните и дру­ги топ­ло­лю­би­ви рас­те­ния. Виж­те и да­ли не е от­вят сне­гът от ал­пи­не­у­ма. Ако на ня­кои от мес­та­та е мал­ко, на­си­пе­те до­пъл­ни­тел­но, но в ни­ка­къв случай не вземай­те сняг от мо­ра­ва­та, а от пъ­течки­те.

3.Ку­пе­те си ми­не­рал­ни и ор­га­нични то­ро­ве. За рас­те­ни­я­та те са мно­го необ­хо­ди­ми. Хра­ни­тел­ни­те за рас­те­ни­я­та ве­щес­т­ва в ор­га­нични­те то­ро­ве се ос­во­бож­да­ват бав­но, за­що­то ка­то ор­га­нични съ­е­ди­не­ния те тряб­ва да се пре­вър­нат в не­ор­га­нични раз­т­во­ри­ми со­ли под дейс­т­ви­е­то на мик­ро­ор­га­низ­ми­те. За­то­ва ор­га­нични­те то­ро­ве са с про­дъл­жи­тел­но дейс­т­вие. Ми­не­рал­ни­те то­ро­ве съ­дър­жат хра­ни­тел­ни­те еле­мен­ти под фор­ма­та на раз­т­во­ри­ми со­ли, т. е. в дос­тъпъ­на за ра­сте­ни­я­та фор­ма. За­то­ва са бър­зо дейс­т­ва­щи то­ро­ве.
Саксийни растения
Сак­си­йни­те рас­те­ния, ко­и­то се на­ми­рат в жи­ли­ще­то ви за пре­зи­му­ва­не, се нуж­да­ят от ре­дов­но прег­леж­да­не на със­то­я­ни­е­то на суб­с­т­ра­та, а съ­що та­ка и за приз­на­ци за на­личието на вре­ди­ле­ти и сим­п­то­ми на за­бо­ля­ва­ния. То­ва тряб­ва да се пра­ви не по-ряд­ко от ед­на сед­ми­ца. Ако сте за­бе­ля­за­ли, че почва­та в сак­си­я­та или каш­па­та е пре­ка­ле­но су­ха, тряб­ва да уве­личите по­ли­ва­не­то, а при на­личието на су­хи или за­бо­ле­ли лис­та и клон­ки тряб­ва за­дъл­жи­тел­но да ги пре­мах­не­те.
Аза­ле­я­та се­га не си почива
Ако бол­шин­с­т­во­то стай­ни рас­те­ния през зи­ма­та си почиват, то ро­до­ден­д­ро­нът сим­сии (Rhodo-dendron simsii), обик­но­ве­но на­ричан аза­лея, през то­ва вре­ме на го­ди­на­та дос­ти­га пи­ка на цъф­те­жа си. Та­ка­ва кра­со­та е ре­зул­тат на осо­бе­на гри­жа. Най-глав­на­та е ко­ре­но­ва­та сис­те­ма ни­ко­га да не ос­та­ва жад­на. През ля­то­то под­дър­жай­те влаж­ност­та на почва­та, ка­то за­ко­па­е­те съ­да с рас­те­ни­е­то ня­къ­де в по­лу­сенчес­та­та част на гра­ди­на­та. През сеп­тем­в­ри аза­лея­та тряб­ва да се пре­не­се в до­ма и да се пос­та­ви на свет­ло и прох­лад­но мяс­то. А по вре­ме на цъф­те­жа мо­же­те да я нас­та­ни­те в топ­ла­та стая. Увех­на­ли­те цве­то­ве тряб­ва ре­дов­но да се пре­мах­ват. На все­ки 2-3 го­ди­ни рас­те­ни­е­то се пре­саж­да в све­жа почва за ро­до­ден­д­ро­ни.
Раз­м­но­жа­ва­не на опун­ци­я­та
Мно­го ек­зо­тични пло­до­ви рас­те­ния, в то­ва чис­ло и опун­ци­я­та, лес­но се раз­м­но­жа­ват чрез се­ме­на. Пос­та­ве­те на ръ­це­те си плът­ни ръ­ка­ви­ци (пло­до­ве­те са пок­ри­ти с мно­жес­т­во тън­ки ос­т­ри влак­на, ко­и­то при съп­ри­кос­но­ве­ние се за­би­ват в ко­жа­та) и из­ва­де­те от пло­до­ве­те на опун­ци­я­та се­ме­на­та й. Почис­те­те ги и ги про­мий­те с во­да, а след то­ва раз­по­ло­же­те на по­вър­х­нос­та на суб­с­т­рат за как­ту­си, ка­то не ги пок­ри­ва­те. Се­ме­на­та на опун­ци­я­та по­ник­ват на свет­ли­на. Пос­та­ве­те сак­си­я­та в по­ли­е­ти­ле­нов плик, влаж­ност­та на почва­та под­дър­жай­те чрез по­ли­ва­не в под­лож­ка­та. След ня­кол­ко сед­ми­ци се­ме­на­та ще по­къл­нат. Ос­та­ве­те мла­ди­те рас­те­ния още из­вес­т­но вре­ме в сак­си­я­та, а през про­лет­та, ко­га­то се по­лучи ис­тин­с­ко здра­во стъ­бъл­це, раз­са­де­те рас­те­ни­я­та в от­дел­ни съ­до­ве.
Хвойновите растения - великолепна украса
Вечно­зе­ле­ни­те хвой­но­ви рас­те­ния са ве­ли­ко­леп­но ук­ра­ше­ние за от­к­ри­ти­те те­ра­си и бал­ко­ни, осо­бе­но през зи­ма­та. Раз­би­ра се, за та­зи цел са под­хо­дя­щи ми­ни­а­тюр­ни сор­то­ве дръвчета и храс­ти с ком­пак­т­на фор­ма, ко­и­то не са ни­как мал­ко. Под­хо­дя­щи са ев­ро­пейс­ка­та ела, раз­лични сор­то­ве на ки­па­ри­си­те и ти­са. Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на те­зи рас­те­ние е тол­ко­ва мал­ка, че за нор­мал­но­то й раз­ви­тие не е нуж­на мно­го почва в го­лям съд.
Важ­но: сак­си­е­ни­те хвой­но­ви рас­те­ния се нуж­да­ят от еже­год­но под­х­ран­ва­не с ми­не­рал­ни то­ро­ве.



Внимание
Сил­ни­ят вя­тър, дъж­дът и вя­тъ­рът мо­гат се­ри­оз­но да пов­ре­дят зим­но­то ук­ри­тие на сак­си­йни­те рас­те­ния, ко­и­то сто­ят на бал­ко­на или те­ра­са­та. За­то­ва ви пре­по­ръчва­ме ре­дов­но да пра­ви­те "ре­ви­зия", за да се убе­ди­те, че ук­ри­ти­е­то от не­тъ­ка­ни ма­те­ри­а­ли, тръс­ти­ко­ви стъб­ла или ро­гоз­ки не е пов­ре­де­но и на­деж­д­но за­щи­та­ва рас­те­ни­я­та ви. Пом­не­те глав­но­то: вла­га­та не тряб­ва да про­ник­ва в сак­си­я­та през пок­рив­ния ма­те­ри­ал.

По­рес­та­та гли­на, от ко­я­то ос­нов­но се пра­вят сак­си­и­те за рас­те­ни­я­та, през то­ва вре­ме на го­ди­на­та се на­си­ща с вла­га, ко­я­то при ми­ну­со­ви тем­пе­ра­ту­ри се прев­ръ­ща в лед и с ле­ко­та про­пук­ва съ­да. Це­ли и нев­ре­ди­ми през мра­зо­ви­то­то вре­ме, ка­то пра­ви­ло, ос­та­ват сак­сии, ко­и­то са нап­ра­ве­ни от плът­на дреб­но­по­рес­та гли­на, ко­я­то прак­тичес­ки не про­пус­ка во­да. Но и със съ­до­ве­те от то­зи ма­те­ри­ал се случват неп­ри­ят­нос­ти. За­то­ва най-цен­ни­те и лю­би­ми гли­не­ни про­из­ве­де­ния тряб­ва да се при­би­рат през зи­ма­та в по­ме­ще­ни­я­та или под на­вес.

Съвети
1.За да мо­же рас­те­ни­я­та в зим­на­та гра­ди­на с по­до­во отоп­ле­ние да не се наг­ря­ват пре­ка­ле­но мно­го, пос­та­ве­те сак­си­и­те на парче пе­ноп­ласт или друг топ­ло­и­зо­ли­ращ ма­те­ри­ал.

2.В отоп­ля­ва­на­та зим­на гра­ди­на рас­т­ени­я­та чес­то тряб­ва да се оп­ръс­к­ват с во­да, но и чес­то тряб­ва да се про­вет­ря­ва, тъй ка­то зас­то­я­ли­ят то­пъл въз­дух съз­да­ва бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие на вре­ди­те­ли.

3.Око­ло по­ло­вин час след по­ли­ва­не­то на рас­те­ни­я­та в сак­сии или каш­пи из­лей­те во­да­та от под­лож­ки­те им. През зи­ма­та зас­то­я­ва­не­то на во­да в тях не­ряд­ко до­веж­да до заг­ни­ва­не на ко­ре­ни­те.

4.Как­ту­си­те и цит­ру­со­ви­те рас­те­ния тряб­ва да се дър­жат в прох­лад­но и мно­го свет­ло мяс­то до нас­тъп­ва­не­то на про­лет­та. По­ли­ва­не­то на как­ту­си­те тряб­ва да се прек­ра­ти, а на цит­ру­со­ви­те да се на­ма­ли до ми­ни­мум.

5.За по-пи­щен цъф­теж на цик­ла­ми­те e нуж­но свет­ло мяс­то в прох­лад­на стая (15-20 гра­ду­са). По­жъл­те­ли­те лис­та и увех­на­ли­те лис­та тряб­ва не да се из­ре­жат, а да се из­ва­дят. В ни­ка­къв случай не по­ли­вай­те рас­те­ни­е­то в ро­зет­ка­та, а са­мо чрез под­лож­ка­та или каш­па­та.