Грижи за цветята през февруари

През последния зи­мен ме­сец февруари има доста студени вет­ро­ве, а в яс­ни но­щи тер­мо­ме­тъ­рът пада на дос­та гра­ду­си под ну­ла­та. Но дни­те все пак на­рас­т­ват, слън­це­то по-чес­то и по-чес­то се по­каз­ва, а по­ня­ко­га се случва да дух­не и юж­ня­кът, че ня­кои овош­ки да раз­цъф­тят. За предпочитане е тол­ко­ва ран­на про­лет да няма, но та­ка или иначе през фев­ру­а­ри за­почват про­лет­ни­те пол­с­ки ра­бо­ти. В цвет­на­та гра­ди­на се из­вър­ш­ва ре­зит­ба­та на ня­кои де­ко­ра­тив­ни храс­ти, как­то и на храс­ти­те, из­пол­з­ва­ни за жив плет. Към края на ме­се­ца купчин­ка­та пръст око­ло ро­зи­те ста­ва вече из­лиш­на и мо­же да бъ­де пре­мах­на­та. От вто­ра­та по­ло­ви­на на фев­ру­а­ри, в зависимост от ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия, се за­ся­ват се­ме­на­та на на ня­кои цве­тя ка­то на топ­ка­рам­фи­ла, де­ко­ра­тив­ния слънчог­лед, аро­мат­ния грах, го­де­ци­я­та и ешол­ци­я­та нап­ра­во на из­б­ра­ни­те им мес­та в гра­ди­на­та. За­ся­ват се и се­ме­на­та на ня­кои цве­тя ка­то ло­бе­ли­я­та, сал­ви­я­та, пе­ту­ни­я­та на топ­ло, в сан­дъчета и в сак­сии, за по­лучава­не на раз­сад. Раз­би­ра се, те­зи ран­ни ра­бо­ти в двор­на­та гра­ди­на не от­ме­нят гри­жи­те за стай­ни­те рас­те­ния - по­ли­ват се, под­х­ран­ват се, но мно­го фаж­но е и да се почис­т­ват лис­та­та от по­леп­на­лия прах. Та­ка ще имат по­вече свет­ли­на.
Фев­ру­а­ри е ме­се­цът, кой­то хем ни приб­ли­жа­ва до про­лет­та, хем зим­ни­ят студ на­пом­ня за се­бе си с ог­ром­на си­ла. Вяр­но е, че и през то­зи ме­сец се случват сил­ни и про­дъл­жи­тел­ни за­топ­ля­ния, но зе­мя­та е пок­ри­та с плът­на мра­зо­ви­та пок­рив­ка. Как обаче се чув­с­т­ват рас­те­ни­я­та?
Сне­гът в на­ши­те ши­ри­ни е ве­ли­ко бла­го за всичко жи­во, до­ри и за рас­те­ни­я­та, ко­и­то в то­ва вре­ме са в със­то­я­ние на по­кой. Под топ­ло­то снеж­но оде­я­ло не са опас­ни до­ри и най-го­ле­ми­те сту­до­ве. Та­ка нап­ри­мер мно­го ко­ре­но­ви де­ко­ра­тив­ни рас­те­ния, ко­и­то не се от­личават с осо­бе­на сту­до­ус­тойчивост, под 25-35 см сне­жен слой са спо­соб­ни да из­дър­жат крат­ков­ре­мен­ни сту­до­ве. Ако обаче ня­ма сняг, те мо­же да бъ­дат по­ко­се­ни и при ми­нус 10-15 гра­ду­са.
Най-доб­ре е, ко­га­то сне­гът е рох­кав и рав­но­мер­но пок­ри­ва почва­та. То­га­ва е ка­то ле­ко пух­ка­во оде­я­ло, ко­е­то за­дър­жа топ­ло­то. Мно­го е ло­шо, ко­га­то след раз­то­пя­ва­не­то на сне­га вър­ху почве­на­та по­вър­х­ност се об­ра­зу­ва ле­де­на ко­ра. Тя въз­п­ре­пят­с­т­ва дос­тъ­па на въз­дух до рас­те­ни­я­та, ко­и­то и през зи­ма­та не прес­та­ват да жи­ве­ят и ди­шат. В то­зи случай тряб­ва да раз­би­ва­те ле­де­на­та ко­ра и да хвър­ля­те в ле­хи­те сне­га от пъ­течки­те.
По та­зи причина не си пра­ве­те и пър­зал­ка на мо­ра­ва­та. Тре­ва­та се от­личава с по-го­ля­ма сту­до­ус­тойчивост, от­кол­ко­то цве­тя­та, но мно­го стра­да от лип­са­та на въз­дух и бър­зо заг­ни­ва. То­ва е причина през про­лет­та да се ядос­ва­ме на об­ра­зу­ва­ли­те се пет­на без тре­ва.

Япон­с­ка­та ос­т­ри­ца се чувства доб­ре и в сту­де­ни­те без­с­неж­ни дни

В юж­ни­те ра­йо­ни на стра­на­та ни, къ­де­то сне­гът през зи­ма­та не се за­дър­жа дъл­го вре­ме, пред гра­ди­на­ри­те стои проб­ле­мът със зим­но­то озе­ле­ня­ва­не на от­дел­ни учас­тъ­ци от гра­ди­на­та. За не­го­во­то ре­ше­ние най-под­хо­дя­ща е ос­т­ри­ца­та, ко­я­то е ро­дом от Япо­ния и съх­ра­ня­ва де­ко­ра­тив­ност­та си до­ри и през сту­де­ни­те дни на го­ди­на­та. Осо­бе­но прив­ле­ка­те­лен е сор­тът Icedance, чиито лис­та имат жъл­то-бе­ли кра­и­ща. Ос­т­ри­ца­та не е кап­риз­на към ви­да почва. Дос­та­тъчно е да е рох­ка и за пред­почита­не бо­га­та на ху­мус. Раз­м­но­жа­ва се чрез сте­ле­щи­те се лас­ту­ни и об­ра­зу­ва плът­ни ки­ли­ми, ка­то не поз­во­ля­ва на пле­ве­ли­те да по­пад­нат до­ри и под дър­ве­та­та. Цъф­ти през ап­рил, а на ви­сочина дос­ти­га до 40-60 см.

Ка­ли­на цъф­ти в сту­да, но не го обича

Ня­кои храс­ти не чакат про­лет­та и за­почват да цъф­тят още през фев­ру­а­ри. Към най-не­тър­пе­ли­ви­те се от­на­ся хиб­рид­на­та ка­ли­на, ко­я­то е по­лучена от аро­мат­на­та и ед­роц­вет­на­та ка­ли­на. То­ва е лис­то­па­ден, бав­но­ рас­тящ храст, ви­сок 2-2.5 мет­ра. Ро­зо­ви­те цве­то­ве на сор­та Dawn имат въз­хи­ти­те­лен аро­мат. Цъф­ти през фев­ру­а­ри, за­що­то е онас­ле­ди­ла качес­т­ва­та на ед­на от ро­ди­тел­с­ки­те фор­ми. То­ва е аро­мат­на­та ка­ли­на, или ка­ли­на фе­ре­ри, ко­я­то е ро­дом от се­вер­ни­те час­ти на Ки­тай. Тя мо­же да по­ка­же цве­то­ве­те си до­ри и през де­кем­в­ри, ако се случи той да не е мра­зо­вит. Пад­не ли сняг, цъф­те­жът ще спре и от­но­во ще се въ­зоб­но­ви през фев­ру­а­ри-март. Та­зи ка­ли­на пред­с­тав­ля­ва ви­сок 2-3 мет­ра сла­бо раз­к­ло­нен храст. Цен­т­рал­ни­те кло­ни рас­тат вер­ти­кал­но, а пе­ри­фер­ни­те нас­т­ра­ни. Раз­ви­ва плит­ка ко­ре­но­ва сис­те­ма. Лис­та­та се обаг­рят през есен­та в кир­пичено чер­ве­но или в пур­пур­но. Пъп­ки­те имат ро­зо­ва ок­рас­ка. При раз­пук­ва­не­то си цве­то­ве­те са бе­ли и имат аро­мат на ва­ни­лия.

Рас­те­ни­я­та от те­зи два ви­да обичат слън­це­то и бо­га­та­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва гра­дин­с­ка почва. Не тряб­ва да до­пус­ка­те тя да из­съх­ва. За съ­жа­ле­ние и два­та ви­да не са дос­та­тъчно зи­мо­ус­тойчиви. За тях са под­хо­дя­щи са­мо ра­йо­ни с ме­ка зи­ма.

Сега е моментът за раз­м­но­жаване на хри­зан­те­ми­те
За раз­м­но­жа­ва­не на хри­зан­те­ми­те, за­са­де­ни през есен­та в сак­сия или кон­тей­нер, се из­ряз­ват мла­ди фи­ли­зи, ко­и­то рас­тат в ос­но­ва­та на стеб­ла­та (но не и стра­нични­те). Те се на­ряз­ват на рез­ни­ци с дъл­жи­на 5-8 см, пре­мах­ват се дол­ни­те лис­та, а гор­ни­те се сък­ра­ща­ват на­по­ло­ви­на. Дол­ни­ят край на рез­ни­ка се по­та­пя с рас­те­жен би­ос­ти­му­ла­тор и се за­саж­да в мал­ка сак­сий­ка, а ко­га­то рез­ни­ци­те са по­вече, мо­же да се нап­ра­ви в сан­дъче. При нап­ра­ва­та на рез­ни­ци тряб­ва да из­пол­з­ва­те са­мо чис­та но­жи­ца или чист ос­тър нож. Дол­ни­ят срез се пра­ви по сре­да­та на меж­ду­въз­ли­я­та, а гор­ни­ят - на 2-3 мм над лист. Дол­ни­ят край на рез­ни­ка се пос­та­вя в слой чист пя­сък, та­ка че да не се до­кос­ва до почве­ния слой.
Вко­ре­ня­ва­не­то на хри­зан­те­ми­те про­тича ус­пеш­но при тем­пе­ра­ту­ра 15-18 гра­ду­са, под стък­ло, на свет­ло мяс­то, но не на слън­це. След око­ло ме­сец, ко­га­то се об­ра­зу­ват ко­ре­ни на мла­ди­те рас­те­ния, те се пре­саж­дат в сак­сия с ди­а­ме­тър 8 см, а при дос­ти­га­не на 20 см ви­сочина вър­хо­ве­те им се при­щип­ват.

Бон­сай в мак­си фор­ма

Хвой­но­ви­те дър­ве­та и храс­ти, фор­ми­ра­ни ка­то бон­саи, са не­о­бичай­но кра­си­ви, це­нят се ви­со­ко и са дос­та скъ­пи. Ти­сът, ела­та или по­до­кар­пу­сът мо­же да ста­нат глав­на­та за­бе­ле­жи­тел­ност във вся­ка гра­ди­на. За да се пре­вър­нат клон­ки­те на хвой­но­ви­те дръвчета в кра­си­ви фи­гу­ри или пък да ста­нат ка­то топ­ки, тряб­ва да се за­ни­ма­ва­те пос­то­ян­но с тях­но­то фор­ми­ра­не чрез ре­зит­ба.
Пър­ва­та ре­зит­ба се про­веж­да през ап­рил-май, ко­га­то но­ви­те клон­ки ед­ва-ед­ва за­почват да рас­тат. В то­зи мо­мент те са­мо се под­рав­ня­ват с но­жи­ци­те. А към ос­нов­на­та, ко­ри­ги­ра­ща ре­зит­ба, се прис­тъп­ва през ав­густ.
Рас­те­ни­я­та се под­кас­т­рят в мрачни дни, за да се из­бег­не за­бо­ля­ва­не­то им от си­ви пет­на за­ра­ди уси­ле­но­то из­па­ря­ва­не на вла­га­та.
"Въз­г­лав­нички­те" на края на клон­ки­те се фор­ми­рат с гра­дин­с­ки но­жи­ци за ре­зит­ба на храс­ти, а за по-мал­ки ко­рек­ции се из­пол­з­ва се­ка­тор.

При­ят­ни баг­ри в си­вия се­зон

Вечно­зе­ле­ни­те мно­го­годиш­ни тре­вис­ти рас­те­ния, ко­и­то съх­ра­ня­ват прив­ле­ка­тел­ния си вид и през зи­ма­та, мо­же да се преб­ро­ят на пръс­ти. Сред тях осо­бе­но се це­ни гор­с­ка­та млечка от сор­та Purpurea. То­ва рас­те­ние е ви­со­ко 30-40 см, със зе­ле­ни лис­та, ко­и­то през зи­ма­та при­до­би­ват яр­ка ок­рас­ка - от пур­пур­ночер­ве­на до цве­та на чер­ве­но дър­во. Стъб­ла­та й са съ­що чер­ве­ни. През ап­рил на та­зи млечка се по­я­вя­ват цве­то­ве със зе­ле­но-жъл­ти чаше­вид­ни приц­вет­ни­ци, ко­и­то кон­т­рас­ти­рат кра­си­во с чер­ве­ни­те лис­та. Рас­те­ни­я­та се нуж­да­ят от сенчес­то или по­лу­сенчес­то мяс­то. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия то­ва рас­те­ние се раз­м­но­жа­ва са­мос­то­я­тел­но.

Кам­бан­ки­те: ра­нен по­сев - ра­нен цъф­теж

Мно­го­го­диш­ни­те кам­бан­ки от ня­кои ви­до­ве мно­го бър­зо се раз­м­но­жа­ват чрез се­ме­на. Та­ка е нап­ри­мер с най-раз­п­рос­т­ра­не­на­та кам­па­ну­ла пер­си­ци­фо­лия, как­то и по-ряд­ко сре­ща­ща­та се кам­па­ну­ла лак­тиф­ло­ра и най-нис­ка­та, не­за­ме­ни­ма в ал­пи­не­у­ма кам­па­ну­ла кар­па­ти­ка. За да от­г­ле­да­те те­зи кам­бан­ки, тряб­ва да за­почне­те със за­ся­ва­не­то на се­ме­на­та им за раз­сад още се­га, през фев­ру­а­ри, но не по-къс­но от сре­да­та на март.
За­сей­те се­ме­на­та по по­вър­х­ност­та на вла­жен суб­с­т­рат, без да ги пок­ри­ва­те с почва, а са­мо ле­ко ги при­тъпчетe с дъс­ка за при­тъп­к­ва­не. Раз­по­ло­же­те по­се­ва в проз­рачен плик и го пос­та­ве­те на свет­ло мяс­то (но не под пре­ки­те слънчеви лъчи). Иде­ал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за по­къл­ва­не на се­ме­на­та е око­ло 15 гра­ду­са. Не до­пус­кай­те пре­съх­ва­не на суб­с­т­ра­та.
В края на май го­то­ви­ят раз­сад след за­ка­ля­ва­не се за­саж­да на пос­то­ян­но­то му мяс­то в гра­ди­на­та. Рас­те­ни­я­та ще цъф­нат през ля­то.

Необходимо е да изтръс­к­ва­те кло­ни­те

Снеж­ни­те шап­ки на дър­ве­та­та са мно­го кра­си­ви. Но мок­ри­ят сняг през нощ­та мо­же да се пре­вър­не в лед и ста­ва ре­ал­на опас­ност за рас­те­ни­я­та, осо­бе­но ако те са вечно­зе­ле­ни. Под те­жест­та на та­къв сняг кло­ни­те на дръвчета­та и храс­ти­те лес­но се чупят. Мо­гат да пос­т­ра­дат и мно­го­го­диш­ни­те де­ко­ра­тив­ни рас­те­ния, нап­ри­мер мис­кан­ту­сът или бам­бу­кът. За­то­ва тряб­ва ре­дов­но да стръс­к­ва­те от кло­ни­те на рас­те­ни­я­та пад­на­лия сняг, до­ка­то е пре­сен. Най-лес­но то­ва мо­же­те да нап­ра­ви­те с по­мощ­та на греб­ло, ка­то почук­ва­те с об­рат­на­та му стра­на кло­ни­те бли­зо до стеб­ло­то.

Съ­ве­ти

1.Из­бе­ре­те си се­ме­на от па­за­ра за ед­но­го­дишни­те и мно­го­го­диш­ни­те цвет­ни кул­ту­ри. Без да бър­за­те, проучете ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то се съ­дър­жа на об­рат­на­та стра­на на па­кетчето, осо­бе­но за не­из­вес­т­ни­те ви рас­те­ния. Обър­не­те вни­ма­ние на да­та­та, до ко­я­то се­ме­на­та за­паз­ват къл­ня­е­мост­та си. От­ка­же­те се от по­куп­ка­та, ако та­зи да­та не се виж­да или ре­дом с нея е на­пи­са­на дру­га.
2.В начало­то на ме­се­ца за­сей­те раз­сад за ед­но­го­диш­ни­те ка­рам­фи­ли Ша­бо, гра­дин­с­кия чай, бе­го­ни­я­та, а от мно­го­го­диш­ни­те - муш­ка­то­то. Раз­са­да мо­же да от­г­ле­да­те в плас­т­ма­со­ви или дър­ве­ни сан­дъчета. Не заб­ра­вай­те, пре­ди да на­си­пе­те в тях хра­ни­тел­ния суб­с­т­рат, да про­ве­ри­те да­ли са от­пу­ше­ни дре­наж­ни­те от­во­ри и да офор­ми­те пласт с де­бе­ли­на ооко­ло 0,5-1 см от про­мит речен пя­сък.
3. В края на ме­се­ца за­сей­те се­ме­на за про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад на аге­ра­ту­ма, ко­бе­я­та, ло­бе­ли­я­та, пе­ту­ни­я­та и тучени­ца­та. Те се за­ся­ват вър­ху вла­жен пя­сък, кой­то е на­си­пан на по­вър­х­ност­та на суб­с­т­ра­та. Пос­та­ве­те по­се­ва в проз­рачен най­ло­нов плик и го дръж­те на свет­ли­на, ка­то го пред­паз­ва­те от пре­ки­те слънчеви лъчи. По­се­ви­те на ос­та­на­ли­те кул­ту­ри по­си­пе­те с пя­сък и съ­що пок­рий­те с най­лон: до по­я­вя­ва­не­то на къл­но­ве­те те мо­гат да се дър­жат как­то на свет­ли­на за­сенчени, та­ка и на тъм­но.
4.По­пъл­не­те за­па­си­те си от ми­не­рал­ни то­ро­ве: азот­ни (амо­ни­е­ва се­лит­ра и кар­ба­мид), фос­фор­ни (за пред­почита­не дво­ен су­пер­фос­фат) и ка­ли­е­ви, но та­ки­ва, ко­и­то не съ­дър­жат хлор. Не е ло­шо да има­те и ком­п­лек­с­ни то­ро­ве (NPK), ко­и­то съ­дър­жат всички мак­ро­е­ле­мен­ти, а съ­що та­ка и нуж­ни­те на рас­те­ни­я­та мик­ро­е­ле­мен­ти. Те­зи то­ро­ве са осо­бе­но ефек­тив­ни за под­х­ран­ва­не.

Стаи и балкони

Ла­хе­на­ли­я­та

Ла­хе­на­ли­я­та при­лича на зюмбюл. Тя е ро­дом от Юж­на Аф­ри­ка. Пред­с­тав­ля­ва лу­ко­вично рас­те­ние, ко­е­то все още е мал­ко из­вес­т­но ка­то стай­на кул­ту­ра. Негови­те аро­мат­ни цве­то­ве, раз­по­ло­же­ни на ви­со­ки до 30 см здра­ви цве­то­но­си, се раз­к­ри­ват в прох­лад­но по­ме­ще­ние в раз­га­ра на зи­ма­та. В то­ва вре­ме тряб­ва да дър­жи­те ла­хе­на­ли­я­та при по­ни­же­на тем­пе­ра­ту­ра - от 5
до 12 гра­ду­са. Ако я по­ви­ши­те, лис­та­та ще се из­тег­лят, а яр­ка­та ок­рас­ка на цве­то­ве­те ще за­почне да блед­нее. Почве­ни­ят суб­с­т­рат за ла­хе­на­ли­я­та трябва да бъ­де лек (пя­сък с гли­нес­то­-пе­съчли­ва почва) и ви­на­ги уме­ре­но вла­жен. В пе­ри­о­да на цъф­теж се по­ли­ва уме­ре­но, а след ка­то увех­нат лис­та­та (обик­но­ве­но то­ва се случва през март), по­ли­ва­не­то се прек­ра­тя­ва до сеп­тем­в­ри. През то­ва вре­ме нас­тъп­ва пе­ри­од на по­кой за рас­те­ни­е­то. През есен­та лу­ко­ви­ци­те се за­саж­дат в сак­сия със свеж суб­с­т­рат, за да съ­бе­рат си­ли за по­ред­ния цъф­теж на рас­те­ни­е­то, кой­то за­почва през яну­а­ри.

Ла­хе­на­ли­я­та се раз­м­но­жа­ва през есен­та чрез дет­ки­те на лу­ко­ви­ци­те, ко­и­то се об­ра­зу­ват в дос­та­тъчно ко­личес­т­во.

Стре­ли­ци­я­та се нуж­дае от пос­то­ян­ни гри­жи

Ек­зо­тична­та крал­с­ка стрели­ция по­на­ся без­бо­лез­не­но су­хия и то­пъл въз­дух (по­вече от 20 гра­ду­са) в про­дъл­же­ние на дъл­го вре­ме, ако се на­ми­ра на свет­ло мяс­то. Но и тем­пе­ра­ту­ра в гра­ни­ци­те на 5-15 гра­ду­са съ­що се счита за нор­мал­на за то­ва рас­те­ние. Тряб­ва да я по­ли­ва­те уме­ре­но - ней­ни­те де­бе­ли, ме­сес­ти ко­ре­ни­ща мо­гат лес­но да заг­ни­ят, ко­га­то суб­с­т­ра­тът е пре­ка­ле­но вла­жен.

От март до ок­том­в­ри тряб­ва да под­х­ран­ва­те стре­ли­ци­я­та един път на ме­сец. Увех­на­ли­те лис­та се отряз­ват до ос­но­ва­та.

За све­де­ние: рас­те­ни­я­та, по­лучени от се­ме­на, ще цъф­нат ня­кол­ко го­ди­ни след за­ся­ва­не­то им.

Но­во муш­ка­то от стар храст

Мла­ди­те клон­ки на муш­ка­то­то, ко­и­то са се по­я­ви­ли през зи­ма­та, мо­гат да се из­ре­жат и да се из­пол­з­ват за раз­м­но­жа­ва­не. Рез­ни­ци­те тряб­ва да имат дъл­жи­на 8-12 см и 3-4 лис­та. При­щи­пе­те рас­теж­на­та пъп­ка. Пос­та­ве­те рез­ни­ци­те в съд с во­да, но без да по­та­пя­те лис­та­та. Съ­дът тряб­ва да нас­та­ни­те на доб­ре ос­ве­те­но мяс­то, но не на пря­ко слън­це. До­ли­вай­те во­да, за да ком­пен­си­ра­те из­па­ря­ва­не­то й. Пре­мах­вай­те по­жъл­те­ли­те и из­съх­на­ли лис­та. Ко­га­то ко­ре­ни­те из­рас­тат до 2-3 см, за­са­де­те рез­ни­ци­те в сак­сии. Пър­ви­те ня­кол­ко дни за­сенчвай­те, а след то­ва оси­гу­ре­те мак­си­мал­но ос­вет­ле­ние. Не до­пус­кай­те пре­съх­ва­не­то на суб­с­т­ра­та. Фор­ми­рай­те храстчета­та чрез ре­зит­ба­ и при­щип­ва­не.

Се­ме­на­та на ед­но­го­диш­ни­те се за­ся­ват

За­сей­те ед­но­го­диш­ни­те цвет­ни кул­ту­ри. Аге­ра­ту­мът, ло­бе­ли­я­та, пе­ту­ни­я­та рас­тат най-доб­ре на свет­ли­на, ка­то за­сенчва­те по­се­ва от пре­ки­те слънчеви лъчи. До по­я­вя­ва­не­то на рас­те­ни­я­та на флок­са дръж­те съ­да на тъм­но. Це­ло­зи­я­та и ко­бе­я­та мо­же­те да дър­жи­те как­то на свет­ло, та­ка и на сян­ка до по­ник­ва­не­то. За ло­бе­ли­я­та е дос­та­тъчна и тем­пе­ра­ту­ра 15-20 гра­ду­са, за ос­та­на­ли­те обаче са нуж­ни 20-24 гра­ду­са.

Най-добре е да за­ся­ва­те раз­лични­те цве­тя в от­дел­ни съ­до­ве. Та­ка мо­же да ги нас­та­ня­ва­те спо­ред кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия и съ­об­раз­но спе­ци­фични­те им изис­к­ва­ния. Ос­вен тем­пе­ра­ту­ра­та, имай­те ви­на­ги пред­вид съ­що вла­га­та и свет­ли­на­та.
Как да съх­ра­ним цик­ла­ми­те
Цъф­тя­щи­те в ста­я­та цик­ла­ми чес­то за­ги­ват. За да цъф­тят по-дъл­го, нали­вай­те во­да в под­лож­ка­та им или по края на сак­си­я­та. Най-важ­но­то е да не до­пус­ка­те во­да­та да по­па­да на клу­бе­но­лу­ко­ви­ца­та, в ос­но­ва­та на дръж­ки­те на лис­та­та или на пъп­ки­те. Ос­вен то­ва не чупе­те час­ти от из­съх­на­ли­те лис­та или увех­на­ли цве­то­ве. То­ва тряб­ва да се пра­ви в ос­но­ва­та, до клу­бе­но­лу­ко­ви­ца­та. Цик­ла­ми­те не по­на­сят топ­ло­то. Те цъф­тят доб­ре и за­паз­ват лис­та­та си в свет­ло и прох­лад­но мяс­то. Оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за тях е 6-8 гра­ду­са.


Съвети

1.Рас­те­ни­я­та в зим­на­та гра­ди­на не тряб­ва да се по­ли­ват пре­ка­ле­но чес­то. При по­ни­же­ни­е­то на тем­пе­ра­ту­ра­та и в пе­ри­о­да на по­кой те не се нуж­да­ят от тол­ко­ва мно­го вла­га. Ос­вен то­ва из­ли­шъ­кът на во­да мо­же да до­ве­де до заг­ни­ва­не на ко­ре­ни­те. Тряб­ва да по­ли­ва­те са­мо то­га­ва, ко­га­то почва­та в сак­си­я­та е ста­на­ла съв­сем су­ха.
2.В края на фев­ру­а­ри слън­це­то вече е дос­та­тъчно сил­но и мо­же да причини при­го­ри по ня­кои рас­те­ния. Па­зе­те ги. Тряб­ва да обър­не­те осо­бе­но вни­ма­ние на те­зи сак­сии, ко­и­то са на пер­ва­зи­те на про­зор­ци­те.
3.Не заб­ра­вай­те да про­вет­ря­ва­те по­ме­ще­ни­я­та. При та­зи опе­ра­ция обаче рас­те­ни­я­та не тряб­ва да се на­ми­рат на пъ­тя на въз­душ­но­то течение. Те са в със­то­я­ние да из­дър­жат крат­ков­ре­мен­но­то зах­лаж­да­не в ста­я­та, но не и да ус­то­ят на течени­е­то.
4.Пи­ки­рай­те раз­са­ди­те, ко­и­то сте по­лучили от се­ме­на­та на ка­рам­фи­ли­те Ша­бо, гра­дин­с­кия чай, ци­ганчето и др. Не под­це­ня­вай­те та­зи прак­ти­ка. Тя е от значение за по-доб­ро­то раз­ви­тие на ко­ре­ни­те.